Тази нощ
Тази нощ
Ноща своята мантия мята на земята,
тъмна тя обсипва със звезди небето.
Светлината на деня заменя с тъмнина
и луната осветява пътя ни в полето.
Тази нощ е само наша моя мила,
аз и ти сме заедно отново прегърнати.
Красива си, нашата любов ни е открила,
целуваме се нежно с теб мила, усмихнати.
С аромат на цветя и окосена трева
полето ни посреща, българската ни земя.
Ти облечена си в бяла роба, самодива една,
целувам те нежно и галя хубавата ти коса.
И Луната тази свидетелка на любовта,
осветява нашите тела, влюбените ни лица
А небето е красива картина със звезди,
ярко светят те и раждат нашите мечти!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados
