18 ene 2006, 8:39

Тази нощ те сънувах

  Poesía
1.3K 0 4
( на баща ми, с обич )

Тази нощ те сънувах
така е когато ти наближава рождения ден
и се радвах че се видяхме
а това което проплаква
е някакъв спомен забравен в мен
татко
нали там където си
не е студено, няма да мога го понеса
а как да те стопля, единствено имам спомена
и единствено него мога с душа
господи
а толкова много исках да ти разкажа
не, недей, не тъгувай за мен, не,
трудно се справям със себе си татенце
но сънят ми го каза, „ще е наред мойто дете”
помня
как се шегуваше, за света и цвета на очите ни
а ето сега, тук съм аз
ти в онази земя
разделихме се
нали
няма смърт татенце
ти си си жив, има те, само че си оттатък
а съня ми беше красив
радвам се,
мълчаливо бе,
но видяхме се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вярвам,че не ни забравят,вярвам че са с нас,вярвам че има вечност!Повярвай и ти!Поздрав!
  • Много тъжно, и мн добро...
    Повече усмивки
  • Мила, Илона, толкова е хубаво, толкова обич има в това стихотворение! Да не умираме, ще се видим с нашите любими хора, но трябва да почакаме, да изживеем и болките и радостите си тук на тази земя. Приеми моята искрена целувка!Всекиму обич като твоята!
  • Като звездица е и ти свети.
    Не ни забравят и винаги са с нас.
    Поклон!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....