22 jun 2007, 15:48

Тази песен....

  Poesía
722 0 6
Седя и слушам тази песен.
И сякаш себе си откривам там.
В думите прозира онова, което
не смея от страх да искрещя.
Защо понякога е толкоз трудно да кажеш
"Обичам те" на някой друг.
Какво ли толкоз крият тези думи?
Дали не носи много болка  любовта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • МЕРСИ
  • Любовта в болката се пречиства, като злато!
  • Мартине прочети другите ми стихове и ще разбереш че при мен любовта не е еднодневка..........И че всяка дума излиза от сърцето ми
  • Не съм съгласен, че всичко е преходно. Виж, ако говорим за всичко МАТЕРИАЛНО - да, съгласем съм, но има неща, които завинаги остават в живота ни по един или друг начин.
  • Да Валя,много болка носи.Когато си отива любовта,прилича на дърво обрулено от буря.И е толкова крехка,безкрайно тъжна и агонизираща.Но все пак трябва да сме и благодарни,за плодовете й трапчиво сладостни.Всичко в този свят е преходно.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...