9 dic 2013, 11:21

Тази пълна луна...

  Poesía
2K 0 3

Може би е тъга,
може би е безкрайно обичане.
Може би е нега,
или страстна отдаденост... вричане!

Тази пълна луна
непонятно пленява душата ми.
Вечност, миг, светлина -
с леден дъх завладя сетивата ми.

Тя е верен пазач
на мечти, на любов, на желания.
Тя е вечен палач
на безсилие, мъка, страдания.

Тя - безбрежен всемир,
кръстопът е на звездните пътища.
Тя, в небесната шир,
е пазител на моите сънища.

Вече знам - затова
пак в стихове свои обличам я.
Тази пълна луна -
по човешки, горещо обичам я!

Евелина Панева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евелина Панева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тази пълна луна
    непонятно пленява душата ми.
    Вечност, миг, светлина -
    с леден дъх завладя сетивата ми. Пленително!
  • Благодаря! Радвам се, че ти харесва Поздрав и за теб
  • А ти изпълваш душата ми с тази прекрасна творба! Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...