Тази пълна луна...
Може би е тъга,
може би е безкрайно обичане.
Може би е нега,
или страстна отдаденост... вричане!
Тази пълна луна
непонятно пленява душата ми.
Вечност, миг, светлина -
с леден дъх завладя сетивата ми.
Тя е верен пазач
на мечти, на любов, на желания.
Тя е вечен палач
на безсилие, мъка, страдания.
Тя - безбрежен всемир,
кръстопът е на звездните пътища.
Тя, в небесната шир,
е пазител на моите сънища.
Вече знам - затова
пак в стихове свои обличам я.
Тази пълна луна -
по човешки, горещо обичам я!
Евелина Панева
© Евелина Панева All rights reserved.
Поздрав и за теб 
