Тази вечер...
Тази вечер съм тъжна, приятелю мой,
тази вечер заспивам самичка...
Уж до мен си, а няма те, ах, Боже мой,
колко трудно е да се обича!
Да обичаш значи да страдаш безкрайно
и да бъдеш и демон, и Бог,
да вървиш по безкрайния път на Залеза,
да посрещаш и Изгрева нов.
Всеки Залез да взима от тебе умората
на един отминащ си ден,
всеки Изгрев да носи със себе си Вярата,
че за обич човек е роден...
И все пак съм тъжна, приятелю мой,
ще си легна отново сама,
но ще чакам да дойде утре Аврора
и ще взема от нея крила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Невена Иванова Todos los derechos reservados
