Тя обича бира - тя - английски чай.
Тя носи дънки и мини - тя - коприна и плюш.
Тя ме чака по тишърт - тя - в копринен халат.
Тя е млада и дръзка - тя е зрял, сочен плод.
Тя открито ме иска - тя е остров в мъгла.
Тя е моята слабост - тя е силата ми.
След нея подсвиркват от завист - след нея немеят в захлас.
Тя е моята хрътка, - тя е мъркащ котак.
За нея бих дал всичко - за нея бих още открил.
Тя ме кара да чувствам - тя пък владее ума.
Тя е моята муза - моята песен е тя.
Тя е мойто начало - моята зрялост е тя.
Двете обичат ме, даже
биха се сбили за мен.
Аз съм разкъсан до лудост,
До болка съм раздвоен...
© Ели Лозанова Todos los derechos reservados