Ти си повече от огън,

повече от слънце и небе.

Ти изгаряш, стопляш и разхлаждаш

и обгръщаш целия ми свят.

Ти си повече от обич и прегръдка,

от целувка повече и от усмивка.

Ти ми даваш обич и закрила,

страховете гониш и ми даваш сили

                                             да съм Аз!

И аз съм Аз заради тебе

и обичам пак заради теб.

И когато падам, ставам, продължавам

и тръгвам пак и все към теб.

Към очите с цвят на морска капка,

към звездите, криещи се в тях,

към лъчите в слънчевата ти усмивка,

към ръцете, пазещи ме от света.

И не мога да повярвам още,

че един човек пази в себе си това,

за което търсих и надничах

в душите на толкова мъже.

Затова не се чуди, когато

довечера целуна те едва-едва,

а виж очите ми - те шепнат,

че за мен си всичко на света...

                                                                   На К.

19.06.2009