Те шепнат...
Ти си повече от огън,
повече от слънце и небе.
Ти изгаряш, стопляш и разхлаждаш
и обгръщаш целия ми свят.
Ти си повече от обич и прегръдка,
от целувка повече и от усмивка.
Ти ми даваш обич и закрила,
страховете гониш и ми даваш сили
да съм Аз!
И аз съм Аз заради тебе
и обичам пак заради теб.
И когато падам, ставам, продължавам
и тръгвам пак и все към теб.
Към очите с цвят на морска капка,
към звездите, криещи се в тях,
към лъчите в слънчевата ти усмивка,
към ръцете, пазещи ме от света.
И не мога да повярвам още,
че един човек пази в себе си това,
за което търсих и надничах
в душите на толкова мъже.
Затова не се чуди, когато
довечера целуна те едва-едва,
а виж очите ми - те шепнат,
че за мен си всичко на света...
На К.
19.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петкова Всички права запазени
