25 ago 2009, 10:33

Театър

593 1 3

Животът е театър със собствена сцена,

сценарий си има и главна звезда,

статистът единствено вечно се сменя,

започва част първа със име "Съдба":

 

Любов е момиче на двайсет години,

Самотен - момче на двайсет и две,

работят на улица "Никога тъжен",

даряват усмивка за мрачно сърце.

 

Продава цветя тя и вечно се смее,

зарежда със трепет и вяра в деня,

а той със китарата своя все пее:

"Кога ще си моя, любима жена?"

 

Така остаряха, той още я иска

и още се чуди защо закъсня,

но ти запомни: "Не чакай за среща,

че инак "Самотен" ще си във нощта!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...