Животът е театър със собствена сцена,
сценарий си има и главна звезда,
статистът единствено вечно се сменя,
започва част първа със име "Съдба":
Любов е момиче на двайсет години,
Самотен - момче на двайсет и две,
работят на улица "Никога тъжен",
даряват усмивка за мрачно сърце.
Продава цветя тя и вечно се смее,
зарежда със трепет и вяра в деня,
а той със китарата своя все пее:
"Кога ще си моя, любима жена?" ...