vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
25.08.2009 г., 10:33 ч.

Театър 

  Поезия » Философска
429 0 3

Животът е театър със собствена сцена,

сценарий си има и главна звезда,

статистът единствено вечно се сменя,

започва част първа със име "Съдба":

 

Любов е момиче на двайсет години,

Самотен - момче на двайсет и две,

работят на улица "Никога тъжен",

даряват усмивка за мрачно сърце.

 

Продава цветя тя и вечно се смее,

зарежда със трепет и вяра в деня,

а той със китарата своя все пее:

"Кога ще си моя, любима жена?"

 

Така остаряха, той още я иска

и още се чуди защо закъсня,

но ти запомни: "Не чакай за среща,

че инак "Самотен" ще си във нощта!"

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??