Театър
В един слънчев ден,
се оказа, че тебе те няма
и промени се животът за мен,
на света останах сама.
Своята мъка аз до вчера крих
във забвение голямо
и от хорски погледи таих
огорчението нямо.
Във театър продължавам
главна роля да играя.
На тоз театър на живота
не се вижда краят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Иванова Todos los derechos reservados
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
