20 nov 2005, 20:14

Театър

  Poesía
1.2K 0 1
Театър

Събудиха се спомени заспали;
Изникват сенките им пак.
Облечени във дрипави парцали,
Играят с мен на сцената от мрак...

Добре познавам ги, но са различни,
Обвити в бяла тишина -
Така на призраци са ми прилични -
Красиви призраци на самота!

Щом в стаята отново стане тихо,
Изпълват скритите ъгли...
В завесите на мрака ме откриха
И пак започват своите игри...

Театър тъмен, тъжен, онемял
Разкрива се пред мен сега...
От истини, потънали в печал,
Останала е бяла самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...