Театър

Събудиха се спомени заспали;
Изникват сенките им пак.
Облечени във дрипави парцали,
Играят с мен на сцената от мрак...

Добре познавам ги, но са различни,
Обвити в бяла тишина -
Така на призраци са ми прилични -
Красиви призраци на самота!

Щом в стаята отново стане тихо,
Изпълват скритите ъгли...
В завесите на мрака ме откриха
И пак започват своите игри...

Театър тъмен, тъжен, онемял
Разкрива се пред мен сега...
От истини, потънали в печал,
Останала е бяла самота...