Nov 20, 2005, 8:14 PM

Театър

  Poetry
1.2K 0 1
Театър

Събудиха се спомени заспали;
Изникват сенките им пак.
Облечени във дрипави парцали,
Играят с мен на сцената от мрак...

Добре познавам ги, но са различни,
Обвити в бяла тишина -
Така на призраци са ми прилични -
Красиви призраци на самота!

Щом в стаята отново стане тихо,
Изпълват скритите ъгли...
В завесите на мрака ме откриха
И пак започват своите игри...

Театър тъмен, тъжен, онемял
Разкрива се пред мен сега...
От истини, потънали в печал,
Останала е бяла самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Буба All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...