Театър

25 abr 2012, 17:35

Poesía » De amor

637 0 0

Сенките се срещат

зад тъмната завеса,

с обич се посрещат,

с ненавист се изпращат.

Танцуват и замръзват,

смеят се и плачат,

стават разкривени

фигури във здрача.

Болест ли играят,

или любовна мъка?

Ръцете им се галят,

а кръвта бълбука,

сякаш се прострелват

с кушуми във челото,

но оживяват сетне

и мърдат зад стъклото...

Ехото разхвърля

реплики из мрака.

Прожекторът разсича

сцената със блясък.

И ето ги, излизат,

стиснали ръцете,

двама полудели

с маски на лицето!

Сякаш ослепени

от обичта си вряща

или замразени

от тревога спяща.

Блъскат се в стените

на театрална сцена,

удрят си главите

в сянка изкривена!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.