25 апр. 2012 г., 17:35

Театър

957 0 0
Сенките се срещат зад тъмната завеса, с обич се посрещат, с ненавист се изпращат. Танцуват и замръзват, смеят се и плачат, стават разкривени фигури във здрача. Болест ли играят, или любовна мъка? Ръцете им се галят, а кръвта бълбука, сякаш се прострелват с кушуми във челото, но оживяват сетне и мърдат зад стъклото... Ехото разхвърля реплики из мрака. Прожекторът разсича сцената със блясък. И ето ги, излизат, стиснали ръцете, двама полудели с маски на лицето! Сякаш ослепени от обичта си вряща или замразени от тревога спяща. Блъскат се в стените на театрална сцена, удрят си главите в сянка изкривена!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...