Театър

Сенките се срещат зад тъмната завеса, с обич се посрещат, с ненавист се изпращат. Танцуват и замръзват, смеят се и плачат, стават разкривени фигури във здрача. Болест ли играят, или любовна мъка? Ръцете им се галят, а кръвта бълбука, сякаш се прострелват с кушуми във челото, но оживяват сетне и мърдат зад стъклото... Ехото разхвърля реплики из мрака. Прожекторът разсича сцената със блясък. И ето ги, излизат, стиснали ръцете, двама полудели с маски на лицето! Сякаш ослепени от обичта си вряща или замразени от тревога спяща. Блъскат се в стените на театрална сцена, удрят си главите в сянка изкривена!