6 sept 2017, 10:05

"Театър"

  Poesía
587 2 0

Мостове изгаряте пред всички,

разпиляно е

на показ ваш’то всичко

с декор от драма,

гримирана преди голямото

отдръпване

на светските завеси.

Не питаме защо.

Обсадите, войните

прегръдките, вините,

излъчвате ги, вашите

по нашите екрани.

Не зрители,

свидетели сме само

на публични мъчения,

на бъркащите

в собствените рани,

обезкървяващи от стойност

мисловното си тяло.

Един канибализъм

няма как да наречем

изкуство.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...