Мостове изгаряте пред всички,
разпиляно е
на показ ваш’то всичко
с декор от драма,
гримирана преди голямото
отдръпване
на светските завеси.
Не питаме защо.
Обсадите, войните
прегръдките, вините,
излъчвате ги, вашите
по нашите екрани.
Не зрители,
свидетели сме само
на публични мъчения,
на бъркащите
в собствените рани,
обезкървяващи от стойност
мисловното си тяло.
Един канибализъм
няма как да наречем
изкуство.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
