Те дойдоха при мен, щом мрака се спусна.
Отегчени и тъжни. И сиви до скука.
Те поискаха само в моя дом да ги пусна.
И висяха покорно на невидими куки.
Бяха сенки, изгубили своята воля
в тоя свят на съжителства груби и тежки.
Ала аз им раздадох по някоя роля,
изтъкана от чувства и нрави човешки.
И така на стената разцъфна декор
и танцуваха пъстри герои чудати.
Те се влюбваха, пееха, водеха спор,
посред мир и войни, празненства и преврати. ...