ZamDirector (Jane Doe)
74 506
14.03.2017 г., 20:23 ч.

Театър на сенките 

  Поезия
528 1 8

Те дойдоха при мен, щом мрака се спусна.
Отегчени и тъжни. И сиви до скука.
Те поискаха само в моя дом да ги пусна.
И висяха покорно на невидими куки.
Бяха сенки, изгубили своята воля
в тоя свят на съжителства груби и тежки.
Ала аз им раздадох по някоя роля,
изтъкана от чувства и нрави човешки.
И така на стената разцъфна декор
и танцуваха пъстри герои чудати.
Те се влюбваха, пееха, водеха спор,
посред мир и войни, празненства и преврати.
Те си имаха царство, препълнено с твари,
смели рицари, търсещи спящи красавици..
А край блато зловонно бърка свойте отвари
злата вещица с нос, обрасъл в брадавици..
И имаше феи, и дракони даже,
кралици красиви, крале белобради..
Да беше и Шекспир ей тук, да разкаже,
за печалния край на влюбени млади...
Тази нощ бе от тия, дето важно послание
се нанася в самотния дом на поета.
Той не следва ли своето свято призвание,
то не би различил се от сенките клети.

© Jane Doe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро е!
  • Мерси Вики,Жани..И Жани,да не сънуваш кошмари само,след срещата с тия гадини.
  • Това ти е много добро. Образно. Видях ги всичките щъкащи гадини
    И... накрая мъдър завършек.
  • Впечатляващо! Аплодисменти!
  • Благодаря Еси,Ели и Стойчо,че ме уважихте и днес!Хубав ден!
  • Поздравления за поредния ти хубав стих, Лора!
  • Впечатляваща поезия!
  • Като че ли се намерих в Екселсиор!С респект към творчеството ти! Успех Лора!😍
Предложения
: ??:??