Театър на сенките
Те дойдоха при мен, щом мрака се спусна.
Отегчени и тъжни. И сиви до скука.
Те поискаха само в моя дом да ги пусна.
И висяха покорно на невидими куки.
Бяха сенки, изгубили своята воля
в тоя свят на съжителства груби и тежки.
Ала аз им раздадох по някоя роля,
изтъкана от чувства и нрави човешки.
И така на стената разцъфна декор
и танцуваха пъстри герои чудати.
Те се влюбваха, пееха, водеха спор,
посред мир и войни, празненства и преврати.
Те си имаха царство, препълнено с твари,
смели рицари, търсещи спящи красавици..
А край блато зловонно бърка свойте отвари
злата вещица с нос, обрасъл в брадавици..
И имаше феи, и дракони даже,
кралици красиви, крале белобради..
Да беше и Шекспир ей тук, да разкаже,
за печалния край на влюбени млади...
Тази нощ бе от тия, дето важно послание
се нанася в самотния дом на поета.
Той не следва ли своето свято призвание,
то не би различил се от сенките клети.
© Jane Doe All rights reserved.
