Теб наистина те няма
Вървя...
по път от старо злато.
И ровя с надежда
в пепелта.
Мълчанието
е прегърнато от мрака..
Студено е.
Търся те... някъде там
в безкрайността
на нищото.
Вървя, но уморих се...
Душата вехне.
От обичане.
И следите -
твърде бледи са.
Изгубих се.
И тъмно е...
не виждам пътя.
И глас дочувам -
совата.
И будя се -
от сън
недосънуван.
Истинска.
Единствено в копнежите.
Кошмарно бяло.
Теб наистина те няма.
по път от старо злато.
И ровя с надежда
в пепелта.
Мълчанието
е прегърнато от мрака..
Студено е.
Търся те... някъде там
в безкрайността
на нищото.
Вървя, но уморих се...
Душата вехне.
От обичане.
И следите -
твърде бледи са.
Изгубих се.
И тъмно е...
не виждам пътя.
И глас дочувам -
совата.
И будя се -
от сън
недосънуван.
Истинска.
Единствено в копнежите.
Кошмарно бяло.
Теб наистина те няма.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирена Филипова Todos los derechos reservados
