Aug 8, 2008, 6:49 AM

Теб наистина те няма 

  Poetry
869 0 8
Вървя...
по път от старо злато.
И ровя с надежда
в пепелта.
Мълчанието
е прегърнато от мрака..
Студено е.
Търся те... някъде там
в безкрайността
на нищото.
Вървя, но уморих се...
Душата вехне.
От обичане.
И следите -
твърде бледи са.
Изгубих се.
И тъмно е...
не виждам пътя.
И глас дочувам -
совата.
И будя се -
от сън
недосънуван.
Истинска.
Единствено  в копнежите.
Кошмарно бяло.
Теб наистина те няма.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??