8.08.2008 г., 6:49 ч.

Теб наистина те няма 

  Поезия
884 0 8
Вървя...
по път от старо злато.
И ровя с надежда
в пепелта.
Мълчанието
е прегърнато от мрака..
Студено е.
Търся те... някъде там
в безкрайността
на нищото.
Вървя, но уморих се...
Душата вехне.
От обичане.
И следите -
твърде бледи са.
Изгубих се.
И тъмно е...
не виждам пътя.
И глас дочувам -
совата.
И будя се -
от сън
недосънуван.
Истинска.
Единствено  в копнежите.
Кошмарно бяло.
Теб наистина те няма.

© Мирена Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??