Теб наистина те няма

8.08.2008 г., 6:49 ч.

Поезия

944 0 8

Вървя...
по път от старо злато.
И ровя с надежда
в пепелта.
Мълчанието
е прегърнато от мрака..
Студено е.
Търся те... някъде там
в безкрайността
на нищото.
Вървя, но уморих се...
Душата вехне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Теб наистина те няма

Искате да прочетете повече?

Предложения