В обичта на едно сърце,

в красотата на едно лице,

в празнотата на едни ръце -

тебе аз открих.

Живях без небе, без земя,

без мъничко слънце дори.

В живота нямаше усмивки,

нямаше щастие, нямаше  дори и звезди.

В тишината на една душа,

в блясъка на една капчица сълза.

В самотата на една мъничка мечта,

в мълчанието на уморената тъга.

В безнадеждността на една съдба,

в радостта на проникващата трева,

в клетвата на новата зора -

тебе аз открих.

Колко беше трудно

и  тъй недостижимо,

протягах ръка, но вземах пак нищо.

Молех се в мрака да бъдеш моя светлина,

молех се в слънчев ден да си моя сянка.

Молех се под дъждовните капки

да бъдеш моята  пъстро-изгряваща дъга.

В стихове страдащи,

в думи безсмислени, празни и безсилни,

в песни отчайващи, в свещи угасващи.

Във тихите вълни на морето,

в необитаемите места на сърцето.

Във всичко красиво и не красиво,

във всичко земно и неземно -

теб, само теб аз открих.

Милан Милев

15.01.2011

                                                                                        Посветено