Теб открих
В обичта на едно сърце,
в красотата на едно лице,
в празнотата на едни ръце -
тебе аз открих.
Живях без небе, без земя,
без мъничко слънце дори.
В живота нямаше усмивки,
нямаше щастие, нямаше дори и звезди.
В тишината на една душа,
в блясъка на една капчица сълза.
В самотата на една мъничка мечта,
в мълчанието на уморената тъга.
В безнадеждността на една съдба,
в радостта на проникващата трева,
в клетвата на новата зора -
тебе аз открих.
Колко беше трудно
и тъй недостижимо,
протягах ръка, но вземах пак нищо.
Молех се в мрака да бъдеш моя светлина,
молех се в слънчев ден да си моя сянка.
Молех се под дъждовните капки
да бъдеш моята пъстро-изгряваща дъга.
В стихове страдащи,
в думи безсмислени, празни и безсилни,
в песни отчайващи, в свещи угасващи.
Във тихите вълни на морето,
в необитаемите места на сърцето.
Във всичко красиво и не красиво,
във всичко земно и неземно -
теб, само теб аз открих.
Милан Милев
15.01.2011
Посветено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
