Jan 15, 2011, 5:37 PM

Теб открих

  Poetry
1.1K 0 0

В обичта на едно сърце,

в красотата на едно лице,

в празнотата на едни ръце -

тебе аз открих.

 

Живях без небе, без земя,

без мъничко слънце дори.

В живота нямаше усмивки,

нямаше щастие, нямаше  дори и звезди.

 

В тишината на една душа,

в блясъка на една капчица сълза.

В самотата на една мъничка мечта,

в мълчанието на уморената тъга.

 

В безнадеждността на една съдба,

в радостта на проникващата трева,

в клетвата на новата зора -

тебе аз открих.

 

Колко беше трудно

и  тъй недостижимо,

протягах ръка, но вземах пак нищо.

Молех се в мрака да бъдеш моя светлина,

молех се в слънчев ден да си моя сянка.

Молех се под дъждовните капки

да бъдеш моята  пъстро-изгряваща дъга.



В стихове страдащи,

в думи безсмислени, празни и безсилни,

в песни отчайващи, в свещи угасващи.

Във тихите вълни на морето,

в необитаемите места на сърцето.

Във всичко красиво и не красиво,

във всичко земно и неземно -

теб, само теб аз открих.


Милан Милев

15.01.2011



                                                                                        Посветено

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...