Теб те няма

3 may 2016, 22:06

Poesía » De amor

784 0 2

Момиче, аз знам, не искаш да ме виждаш..
Знам, че и дълбоко в себе си ме ненавиждаш.
Видя, опитах се, макар за кратко..
Знай, че с теб ми беше адски сладко..

Опитах се да ти дам закърпеното си сърце..
Дадох ти и треперещите си ръце..
Дадох ти и нощните ми мисли..
Дадох ти мастилото за празните ни листи.

Настъпи есен, тихичко си капеха листата..
Отиде си, кръвта закапа ми от душата..
Знам, че никога вече няма да се върнеш..
Знам, че няма как пак да ме прегърнеш..

Явно чула си, потънах в яма..
Защо? Защото теб те няма..

Теб те няма..

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-05-04T08:38:03+03:00

Хубав стих!
danielodanali (Даниело Данали)

2016-05-04T02:00:56+03:00

...
Хубаво стихотворение и послание. Нещата се случват, когато трябва и когато са готови да се случат...и докато нещата не се случат, докато не се случат вътре в нас ги няма ...дори и в останалата част от вселената/те да ги има...това е моята интерпретация на творбата, но тя може да се разглежда в още много аспекти.