Теб те няма
Момиче, аз знам, не искаш да ме виждаш..
Знам, че и дълбоко в себе си ме ненавиждаш.
Видя, опитах се, макар за кратко..
Знай, че с теб ми беше адски сладко..
Опитах се да ти дам закърпеното си сърце..
Дадох ти и треперещите си ръце..
Дадох ти и нощните ми мисли..
Дадох ти мастилото за празните ни листи.
Настъпи есен, тихичко си капеха листата..
Отиде си, кръвта закапа ми от душата..
Знам, че никога вече няма да се върнеш..
Знам, че няма как пак да ме прегърнеш..
Явно чула си, потънах в яма..
Защо? Защото теб те няма..
© Борислав Иванов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хубав стих!
-
...
Хубаво стихотворение и послание. Нещата се случват, когато трябва и когато са готови да се случат...и докато нещата не се случат, докато не се случат вътре в нас ги няма ...дори и в останалата част от вселената/те да ги има...това е моята интерпретация на творбата, но тя може да се разглежда в още много аспекти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
