Момиче, аз знам, не искаш да ме виждаш..
Знам, че и дълбоко в себе си ме ненавиждаш.
Видя, опитах се, макар за кратко..
Знай, че с теб ми беше адски сладко..
Опитах се да ти дам закърпеното си сърце..
Дадох ти и треперещите си ръце..
Дадох ти и нощните ми мисли..
Дадох ти мастилото за празните ни листи.
Настъпи есен, тихичко си капеха листата..
Отиде си, кръвта закапа ми от душата..
Знам, че никога вече няма да се върнеш..
Знам, че няма как пак да ме прегърнеш..
Явно чула си, потънах в яма..
Защо? Защото теб те няма..
© Борислав Иванов Всички права запазени