ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
8 abr 2011, 20:56

Тебе даже дъждът те обича

1K 0 9

Ще се моля за теб...

Днес е мъчително страшно.

Тази болнична стая... Сякаш е зима...

Ти си поредният номер в картоните прашни...

Стене дъжд по стъклото... А аз знам, че те имах...

 

Ще се моля за теб...

Ще изпрося от Небето Надежда...

Когато си в Края, разбираш какво е Живота.

Симбиозата наша... Кукувичата прежда...

Не мога без теб... Вземи ме в кивота...

 

Ще се моля за теб...

Ти знаеш, че аз не умея...

а там, пред олтара, восъкът вече се стича...

Красива те помня! Да го кажа, не смея...

Аз не плача... Прости... Тебе даже дъждът те обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Зем...
    разплака ме..
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Има неща без които не мога - едно от тях сте вие! Аз съм ви благодарен!
    Зем.
  • ZAPP (Запрян Колев)
    ZAPP (Запрян Колев)
    Земеделецо,не ни кори.Ние харесваме ,твоя стих...За неговите поетични качества е похвалата.А не за това че губиш обичан човек и страдаш.За това само можем да кажем ,че ние сме просто едни много крехки и краткотрайни явления на майката Земя.И боли когато идва нечий край.Много повече от твоят собствен.Прости ни ,ако сме те засегнали с нещо!С мислите си ние те подкрепяме!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Хубав стих!
  • blackberry (Александра Михалева)
    blackberry (Александра Михалева)
    Болезнено...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0