8 abr 2011, 20:56

Тебе даже дъждът те обича

1K 0 9

Ще се моля за теб...

Днес е мъчително страшно.

Тази болнична стая... Сякаш е зима...

Ти си поредният номер в картоните прашни...

Стене дъжд по стъклото... А аз знам, че те имах...

 

Ще се моля за теб...

Ще изпрося от Небето Надежда...

Когато си в Края, разбираш какво е Живота.

Симбиозата наша... Кукувичата прежда...

Не мога без теб... Вземи ме в кивота...

 

Ще се моля за теб...

Ти знаеш, че аз не умея...

а там, пред олтара, восъкът вече се стича...

Красива те помня! Да го кажа, не смея...

Аз не плача... Прости... Тебе даже дъждът те обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зем...
    разплака ме..
  • Има неща без които не мога - едно от тях сте вие! Аз съм ви благодарен!
    Зем.
  • Земеделецо,не ни кори.Ние харесваме ,твоя стих...За неговите поетични качества е похвалата.А не за това че губиш обичан човек и страдаш.За това само можем да кажем ,че ние сме просто едни много крехки и краткотрайни явления на майката Земя.И боли когато идва нечий край.Много повече от твоят собствен.Прости ни ,ако сме те засегнали с нещо!С мислите си ние те подкрепяме!
  • Хубав стих!
  • Болезнено...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...