Тефтер за Любовта
Претършувай, любов, паметта ми -
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна,
но те моля сега... Погледни!
Нямам зов, от тревоги посърнал.
Бяха хубави твоите дни!
Като пъзел от пъстра картина
всички късчета в мен подреди.
Там, където си пролетно синя
и оставяш в тревите следи.
Или лятно гореща от допир,
в който дланите свиват гнезда.
И е толкова, толкова топло,
сякаш огън разплита юзда...
Не прескачай безсъници, срещи.
Всяка страница в мен прочети.
Ще ти бъдат очите ми свещи,
ако с мене си в нощите ти.
Не задрасквай случайните грешки.
Може би тъкмо с тях побелях.
И прости ми, така... по човешки
даже най-непростимия грях.
А когато достигнеш корица -
паметта ми до теб приюти.
Имам още в перото искрица
да разпаля слова и мечти.
Претършувай ме! Нека те има!
Не намерих за теб епилог...
Ти оставаш небесно съзрима,
като нежна усмивка на Бог!
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мили приятели, благодаря ви за топлите думи под този мой стих за Любовта! Всеки от нас има в паметта си един тефтер на Любовта. И дано тя бъде истинският поет на битието ни, а ние да четем нейните чудни стихове!
-
Все още съм под въздействието на твоето стихотворение Ведрин! Уникално е! Дори и тази дума е слаба за него... Поздравления и поклон!
-
Хубав стих!Поздравления,Ведрин!
-
Поздрави и от мен, харесах много твоя - "Тефтер на любовта".
-
Прекрасно,прекрасно!Поздрав!
-
Така плавно се леят мислите ти и намират най–подходящите думи! Висок си!
-
Прекрасно е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
стари страници в сбръчкан тефтер.
Намери всички чудни балсами,
и пътеки към твоя безмер.
Аз не мога назад да те върна,
но те моля сега... Погледни!
Нямам зов, от тревоги посърнал.
Бяха хубави твоите дни!
Като пъзел от пъстра картина
всички късчета в мен подреди.
Там, където си пролетно синя
и оставяш в тревите следи.
Или лятно гореща от допир,
в който дланите свиват гнезда.
И е толкова, толкова топло,
сякаш огън разплита юзда...
Не прескачай безсъници, срещи.
Всяка страница в мен прочети.
Ще ти бъдат очите ми свещи,
ако с мене си в нощите ти.
Не задрасквай случайните грешки.
Може би тъкмо с тях побелях.
И прости ми, така... по човешки
даже най-непростимия грях.
А когато достигнеш корица -
паметта ми до теб приюти.
Имам още в перото искрица
да разпаля слова и мечти.
Претършувай ме! Нека те има!
Не намерих за теб епилог...
Ти оставаш небесно съзрима,
като нежна усмивка на Бог!
Поезия!