16 abr 2013, 10:28

Техеран

  Poesía » Otra
460 0 0

Ах, този старец Техеран,
по шевовете си се пука,
макар че е широк харман
и от нищо не му пука.

На припек зъл е той прострян.
Избръснал си е  планините...
Мравунякът на Техеран
припряно преброява дните.

За мене този Техеран,
създаден сред една пустиня,
стои пред мен във едър план
и в други векове ще мине...

Гъмжат тълпи и возила,
притискат го до изнемога,
боксуват всички колела
и всичко е една тревога!

Над него е кара таван,
от газове недогорели...
Но на гиганта Техеран
възможностите не са спрели! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...