Ах, този старец Техеран,
по шевовете си се пука,
макар че е широк харман
и от нищо не му пука.

На припек зъл е той прострян.
Избръснал си е  планините...
Мравунякът на Техеран
припряно преброява дните.

За мене този Техеран,
създаден сред една пустиня,
стои пред мен във едър план
и в други векове ще мине...

Гъмжат тълпи и возила,
притискат го до изнемога,
боксуват всички колела
и всичко е една тревога!

Над него е кара таван,
от газове недогорели...
Но на гиганта Техеран
възможностите не са спрели!