Apr 16, 2013, 10:28 AM

Техеран

  Poetry » Other
462 0 0

Ах, този старец Техеран,
по шевовете си се пука,
макар че е широк харман
и от нищо не му пука.

На припек зъл е той прострян.
Избръснал си е  планините...
Мравунякът на Техеран
припряно преброява дните.

За мене този Техеран,
създаден сред една пустиня,
стои пред мен във едър план
и в други векове ще мине...

Гъмжат тълпи и возила,
притискат го до изнемога,
боксуват всички колела
и всичко е една тревога!

Над него е кара таван,
от газове недогорели...
Но на гиганта Техеран
възможностите не са спрели! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...