Apr 16, 2013, 10:28 AM

Техеран

  Poetry » Other
455 0 0

Ах, този старец Техеран,
по шевовете си се пука,
макар че е широк харман
и от нищо не му пука.

На припек зъл е той прострян.
Избръснал си е  планините...
Мравунякът на Техеран
припряно преброява дните.

За мене този Техеран,
създаден сред една пустиня,
стои пред мен във едър план
и в други векове ще мине...

Гъмжат тълпи и возила,
притискат го до изнемога,
боксуват всички колела
и всичко е една тревога!

Над него е кара таван,
от газове недогорели...
Но на гиганта Техеран
възможностите не са спрели! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...