Ах, този старец Техеран,
по шевовете си се пука,
макар че е широк харман
и от нищо не му пука.
На припек зъл е той прострян.
Избръснал си е планините...
Мравунякът на Техеран
припряно преброява дните.
За мене този Техеран,
създаден сред една пустиня,
стои пред мен във едър план
и в други векове ще мине...
Гъмжат тълпи и возила,
притискат го до изнемога,
боксуват всички колела
и всичко е една тревога!
Над него е кара таван,
от газове недогорели...
Но на гиганта Техеран
възможностите не са спрели!
© Христо Славов All rights reserved.