Понякога те гледат втренчено
сякаш на глас пред тях проклинял си света,
друг път извръщат поглед глух,
съжаляват те, че си такъв.
Затова започваш да си мислиш,
че си по-различен, не защото си с недъг,
а защото си оставаш неразбрано друг.
От тези размисли сърцето май ти спира,
но от толкоз болка то се е научило да е само,
започва тях да съжалява, защото макар да е едно,
техните сърца са болни
и в лошо, и в добро.