Понякога те гледат втренчено
сякаш на глас пред тях проклинял си света,
друг път извръщат поглед глух,
съжаляват те, че си такъв.
Затова започваш да си мислиш,
че си по-различен, не защото си с недъг,
а защото си оставаш неразбрано друг.
От тези размисли сърцето май ти спира,
но от толкоз болка то се е научило да е само,
започва тях да съжалява, защото макар да е едно,
техните сърца са болни
и в лошо, и в добро.
© Нати All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
