Технология
Опитах се да закова с пирон
във челото си паметна бележка,
но много скоро стигнах до бетон
и осъзнах, че съм допуснал грешка.
Сега, за памет, ползвам телефон
и мисията му е твърде тежка -
да служи вярно на един галфон -
да ми напомня, че съм твар човешка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Варчев Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
