Тежат ми рогата
Вика съседът:
“Момиче, пази се, че тоя с тебе е
истинска твар”
Казвам:
“Съседе, мъжът ми обича ме, иначе знам,
че бил е женкар”
Но сякаш , че нещо отвътре ме кара
Да звънна и питам:
- “Какво правиш, Мечо?”
-“ На гости на баба съм,
хапвам попара,
Мисля за теб и липсваш
ми вече...”
Казвам си :” Ето, знам че е верен,
Тия съседи какво ми говорят...”
Тръгвам за офиса, пея си песен.
Но виждам мъжа ми пред мен на завоя...
Казвам му “Мечо..нали си при баба ти,
Каза че хапваш при нея попара?”
А той се засмя и каза “Ми ..тръгнах си,
Отивам да видя Ванко в бара”
Замислих се малко, стана ми криво
Викам си “Ванко да не е Иванка...?”
Звъннах в офиса ,питах учтиво,
Днес да ме пуснат някак от работа.
Отивам в бара , а него го няма
И мен ме обзема страх и тъга
Лъжите коя от коя по-голяма
Мисля , че Мечо ми слага рога.
Прибирам се,
Гледам там под юргана,
Гали, целува млада мадама
Разбирам , че “Ванко” бил е Иванка
С хубаво тяло, тънка осанка.
Тръгвам си тъжна,
Затварям вратата
Боли ме главата,
Тежат ми рогата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados
