9 nov 2016, 13:59

Тежестта на кръста 

  Poesía » De amor
327 0 4

 

Очаквах да пропаднеш като дъжд,
а капките да бъдат нежна същност.
И болката да литне като дъх
със сключени в молитвата ми пръсти.

 

Но споменът потече във кръвта
и ти зася от сънищата корен.
Така болиш безкрайно във нощта,
а аз живея с цялата умора.

 

Очаквах да пропаднеш като дъжд,
а капките да бъдат нежна същност.
В мен болката да стихне изведнъж –
да спра да нося тежестта на кръста!

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??