Очаквах да пропаднеш като дъжд,
а капките да бъдат нежна същност.
И болката да литне като дъх
със сключени в молитвата ми пръсти.
Но споменът потече във кръвта
и ти зася от сънищата корен.
Така болиш безкрайно във нощта,
а аз живея с цялата умора.
Очаквах да пропаднеш като дъжд,
а капките да бъдат нежна същност.
В мен болката да стихне изведнъж –
да спра да нося тежестта на кръста!