8 jul 2011, 14:07

Comentarios

Comentarios

  • Истинското вино, не може да е кротко, то е винаги диво, необятно по душа и по емоции... Поздрав!
  • Хей там, на припек, под скалите

    и малко над Олу-дере,

    по хълмовете, на открито

    расте си нашто каберне.

    Моми го по роса обират

    и го пренасят на ръце.

    Плода му в кошове събират

    на туй, на нашто каберне.

    А после там, в шарапаните,

    го газят белите нозе

    и песента си в него вливат

    във туй, във нашто каберне!

    Кръвта му в амфори събират

    и го отглеждат кат дете -

    да прекипи, да ферментира,

    да стане нашто каберне!

    То носи сила от скалата!

    То пò е чисто от небе!

    То пò е скъпо и от злато!

    Ей туй е нашто каберне!

    А пък, когато ти е жално,

    че си оженила дете,

    седни до мен, налей по малко

    от туй, от нашто каберне!
  • Наздраве, Дани!
  • Наздраве,Дани!Така обичат силните момичета!Да пием за тях и ... трудните мъже!
  • Особено ми допадна това стихотворение.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...