8.07.2011 г., 14:07

Коментари

Коментари

  • Истинското вино, не може да е кротко, то е винаги диво, необятно по душа и по емоции... Поздрав!
  • Хей там, на припек, под скалите

    и малко над Олу-дере,

    по хълмовете, на открито

    расте си нашто каберне.

    Моми го по роса обират

    и го пренасят на ръце.

    Плода му в кошове събират

    на туй, на нашто каберне.

    А после там, в шарапаните,

    го газят белите нозе

    и песента си в него вливат

    във туй, във нашто каберне!

    Кръвта му в амфори събират

    и го отглеждат кат дете -

    да прекипи, да ферментира,

    да стане нашто каберне!

    То носи сила от скалата!

    То пò е чисто от небе!

    То пò е скъпо и от злато!

    Ей туй е нашто каберне!

    А пък, когато ти е жално,

    че си оженила дете,

    седни до мен, налей по малко

    от туй, от нашто каберне!
  • Наздраве, Дани!
  • Наздраве,Дани!Така обичат силните момичета!Да пием за тях и ... трудните мъже!
  • Особено ми допадна това стихотворение.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....