Тежко бреме

Poesía » De amor

821 0 3

Цветно бъдеще в прозрачни мисли,

скъпи мигове и тайни истини.

Видях света в очи, невиждани,

прочетох в тях думи, неписани.

Дълбоки локви в душата,

изсъхнали във вазата цветята,

нощем чакам целувка от Луната.

Признавам в себе си вината...

Стои ли някой все до мене,

това е май забравеното време,

Тихо, глас в главата стене,

любовта понякога е тежко бреме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)

И аз чакам целувка от Луната ! Поздрави ! 6

2008-11-02T19:52:28+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Даааааа, понякога е бреме, но не винаги слава Богу!
Поздрав за стиха!

2008-11-01T18:31:13+02:00
Melany71 (Светла)

Тихо, глас в главата стене,

любовта понякога е тежко бреме.-Пожелавам ти един ден любовта да ти носи само хубави емоции!Много харесах стиха!

2008-11-01T11:07:32+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0