Тежко бреме
Цветно бъдеще в прозрачни мисли,
скъпи мигове и тайни истини.
Видях света в очи, невиждани,
прочетох в тях думи, неписани.
Дълбоки локви в душата,
изсъхнали във вазата цветята,
нощем чакам целувка от Луната.
Признавам в себе си вината...
Стои ли някой все до мене,
това е май забравеното време,
Тихо, глас в главата стене,
любовта понякога е тежко бреме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados
