Цветно бъдеще в прозрачни мисли,
скъпи мигове и тайни истини.
Видях света в очи, невиждани,
прочетох в тях думи, неписани.
Дълбоки локви в душата,
изсъхнали във вазата цветята,
нощем чакам целувка от Луната.
Признавам в себе си вината...
Стои ли някой все до мене,
това е май забравеното време,
Тихо, глас в главата стене,
любовта понякога е тежко бреме.
© Георги Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
