Nov 1, 2008, 10:36 AM

Тежко бреме 

  Poetry » Love
665 0 3

Цветно бъдеще в прозрачни мисли,

скъпи мигове и тайни истини.

Видях света в очи, невиждани,

прочетох в тях думи, неписани.

 

Дълбоки локви в душата,

изсъхнали във вазата цветята,

нощем чакам целувка от Луната.

Признавам в себе си вината...

 

Стои ли някой все до мене,

това е май забравеното време,

Тихо, глас в главата стене,

любовта понякога е тежко бреме.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз чакам целувка от Луната ! Поздрави ! 6
  • Даааааа, понякога е бреме, но не винаги слава Богу!
    Поздрав за стиха!
  • Тихо, глас в главата стене,

    любовта понякога е тежко бреме.-Пожелавам ти един ден любовта да ти носи само хубави емоции!Много харесах стиха!
Random works
: ??:??