3 ago 2011, 20:06

Тежкостъпен копнеж за неидване

  Poesía
1.4K 0 10

 

В моите мисли той е още красив

и където за грешници няма чистилища,                                                                          

без бледния образ сънят ми е сив,  

а гласът ми изражда ранена виелица. 

 

                                                                                                                                                                                                                                  В моите празни мисли той още е жив,

а пък аз нямам друга такава инсомния.                                                              

Преписвам душата си лист подир лист   

и разрязвам на късове в себе си болния...  

 

 ... тежкостъпен копнеж за неидване.

 


http://www.youtube.com/watch?v=y2peghEih74

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления....

  • харесах!
  • Много се хареса на moi!
  • И бледо котешко отражение хвърля сянка в цялата работа...
  • Направиха ми впечатление две неща. "без бледния образ сънят ми е сив," -а бледият образ ако присъствува в съня, той ще стане ли цветен, или по презумция след като е блед няма да донесе на лирическата очаквания от нея пъстър нюанс? "В моите празни мисли той още е жив" - Уж мислите празни пък има нещо в тях. На това му казвам аз оксиморон.
    Иначе както винаги стихотворението е пълно с характерната за теб (и за някои други автори) Данте-модернистична лексика. (Четящите коментара да не търсят в Гугъл тоя термин). И въпреки словесното ми излияние не е за вторични произведението.
    Поздрав Тем!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...