3 ago 2011, 20:06

Тежкостъпен копнеж за неидване

  Poesía
1.4K 0 10

 

В моите мисли той е още красив

и където за грешници няма чистилища,                                                                          

без бледния образ сънят ми е сив,  

а гласът ми изражда ранена виелица. 

 

                                                                                                                                                                                                                                  В моите празни мисли той още е жив,

а пък аз нямам друга такава инсомния.                                                              

Преписвам душата си лист подир лист   

и разрязвам на късове в себе си болния...  

 

 ... тежкостъпен копнеж за неидване.

 


http://www.youtube.com/watch?v=y2peghEih74

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преследваща северния вятър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления....

  • харесах!
  • Много се хареса на moi!
  • И бледо котешко отражение хвърля сянка в цялата работа...
  • Направиха ми впечатление две неща. "без бледния образ сънят ми е сив," -а бледият образ ако присъствува в съня, той ще стане ли цветен, или по презумция след като е блед няма да донесе на лирическата очаквания от нея пъстър нюанс? "В моите празни мисли той още е жив" - Уж мислите празни пък има нещо в тях. На това му казвам аз оксиморон.
    Иначе както винаги стихотворението е пълно с характерната за теб (и за някои други автори) Данте-модернистична лексика. (Четящите коментара да не търсят в Гугъл тоя термин). И въпреки словесното ми излияние не е за вторични произведението.
    Поздрав Тем!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...