3 авг. 2011 г., 20:06

Тежкостъпен копнеж за неидване

1.4K 0 10

 

В моите мисли той е още красив

и където за грешници няма чистилища,                                                                          

без бледния образ сънят ми е сив,  

а гласът ми изражда ранена виелица. 

 

                                                                                                                                                                                                                                  В моите празни мисли той още е жив,

а пък аз нямам друга такава инсомния.                                                              

Преписвам душата си лист подир лист   

и разрязвам на късове в себе си болния...  

 

 ... тежкостъпен копнеж за неидване.

 


http://www.youtube.com/watch?v=y2peghEih74

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преследваща северния вятър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления....

  • харесах!
  • Много се хареса на moi!
  • И бледо котешко отражение хвърля сянка в цялата работа...
  • Направиха ми впечатление две неща. "без бледния образ сънят ми е сив," -а бледият образ ако присъствува в съня, той ще стане ли цветен, или по презумция след като е блед няма да донесе на лирическата очаквания от нея пъстър нюанс? "В моите празни мисли той още е жив" - Уж мислите празни пък има нещо в тях. На това му казвам аз оксиморон.
    Иначе както винаги стихотворението е пълно с характерната за теб (и за някои други автори) Данте-модернистична лексика. (Четящите коментара да не търсят в Гугъл тоя термин). И въпреки словесното ми излияние не е за вторични произведението.
    Поздрав Тем!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...