3.08.2011 г., 20:06

Тежкостъпен копнеж за неидване

1.4K 0 10

 

В моите мисли той е още красив

и където за грешници няма чистилища,                                                                          

без бледния образ сънят ми е сив,  

а гласът ми изражда ранена виелица. 

 

                                                                                                                                                                                                                                  В моите празни мисли той още е жив,

а пък аз нямам друга такава инсомния.                                                              

Преписвам душата си лист подир лист   

и разрязвам на късове в себе си болния...  

 

 ... тежкостъпен копнеж за неидване.

 


http://www.youtube.com/watch?v=y2peghEih74

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления....

  • харесах!
  • Много се хареса на moi!
  • И бледо котешко отражение хвърля сянка в цялата работа...
  • Направиха ми впечатление две неща. "без бледния образ сънят ми е сив," -а бледият образ ако присъствува в съня, той ще стане ли цветен, или по презумция след като е блед няма да донесе на лирическата очаквания от нея пъстър нюанс? "В моите празни мисли той още е жив" - Уж мислите празни пък има нещо в тях. На това му казвам аз оксиморон.
    Иначе както винаги стихотворението е пълно с характерната за теб (и за някои други автори) Данте-модернистична лексика. (Четящите коментара да не търсят в Гугъл тоя термин). И въпреки словесното ми излияние не е за вторични произведението.
    Поздрав Тем!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...