26 sept 2006, 14:59

ТЕЛЕФОН 

  Poesía
735 0 3
Всяка сутрин
като куче на верижка
идва слънцето.
Изгрява
метален лев за телефон
от джоба ми
и твоите думи
винаги по-дълги са
от моето мълчание.

На път за вкъщи:
вятърът завира
език в ухото ми.

© Павел Цветков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??