ТЕЛЕФОН

26.09.2006 г., 14:59 ч.

Поезия

784 0 3

Всяка сутрин
като куче на верижка
идва слънцето.
Изгрява
метален лев за телефон
от джоба ми
и твоите думи
винаги по-дълги са
от моето мълчание.
На път за вкъщи:
вятърът завира
език в ухото ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ТЕЛЕФОН

Искате да прочетете повече?

Предложения